Постинг
25.09.2021 20:53 -
Енигма (продължение)
Автор: emocionalnost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1217 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2021 07:53
Прочетен: 1217 Коментари: 2 Гласове:
18
Последна промяна: 26.09.2021 07:53
- Искаш ли?...
- Любов моя, толкова много неща искам, но нямам право на нито едно от тях! Искам да протегна ръка и да докосна лицето ти. Да погаля косата ти... Да целуна устните ти... Нежни и сладки с дъх на сочни праскови... От онези, които остави на масата до минералната вода. Искам и да те гушна, да усетя ритъма на сърцето ти, топлината тялото, тръпнещо от порива на желанието. И през цялото време да не излизам от погледа ти. Да плувам в светлата част на ириса и всяка клетка да шепне твоето име...
В края на дясното око насъбралата се болка се превърна в огромна сълза и се спусна надолу по лицето му. Протегна ръка и спря филма. Беше и любим. Харесваше и да се вживява в ролята на монахиня дала обет за милосърдие. Щеше и се да бъде ангел без крила. Да раздава любов и да вдъхва надежда. Да пази усмивките на децата, като свещена реликва. И един ден да получи ореол на светиня. Мечтите и бяха неизчерпаем извор. Денонощен производител на желания. Беше... Минало свършено време... Прекалено кратък епизод от неговия уравновесен живот. Обърна гръб на телевизора и остави сълзите да попият във възглавницата. В тези моменти му беше най- страшно. Ако можеше да заличи спомените, нея, може би всичко ще заприлича на една по- поносима идилия. Но той и за секунда не искаше, тя да липсва в мислите му. Не можеше да си представи, че ще настъпи ден, в който няма да кара сърцето му да трепти. Болката да се стопи и на нейно място да се появи бездна. Безлунна, поглъщаща сетивата химера. Чу шум близо до вратата и нечии нокти задраскаха по дървесината. Той се надигна бавно от леглото и открехна, за да влезе рошаво четириного. Погледите им се срещнаха. След минута и двамата бяха в хоризонтално положение. Без думи, без жестове и правила. И тишината прегърна страданието им. 25.09.21
- Любов моя, толкова много неща искам, но нямам право на нито едно от тях! Искам да протегна ръка и да докосна лицето ти. Да погаля косата ти... Да целуна устните ти... Нежни и сладки с дъх на сочни праскови... От онези, които остави на масата до минералната вода. Искам и да те гушна, да усетя ритъма на сърцето ти, топлината тялото, тръпнещо от порива на желанието. И през цялото време да не излизам от погледа ти. Да плувам в светлата част на ириса и всяка клетка да шепне твоето име...
В края на дясното око насъбралата се болка се превърна в огромна сълза и се спусна надолу по лицето му. Протегна ръка и спря филма. Беше и любим. Харесваше и да се вживява в ролята на монахиня дала обет за милосърдие. Щеше и се да бъде ангел без крила. Да раздава любов и да вдъхва надежда. Да пази усмивките на децата, като свещена реликва. И един ден да получи ореол на светиня. Мечтите и бяха неизчерпаем извор. Денонощен производител на желания. Беше... Минало свършено време... Прекалено кратък епизод от неговия уравновесен живот. Обърна гръб на телевизора и остави сълзите да попият във възглавницата. В тези моменти му беше най- страшно. Ако можеше да заличи спомените, нея, може би всичко ще заприлича на една по- поносима идилия. Но той и за секунда не искаше, тя да липсва в мислите му. Не можеше да си представи, че ще настъпи ден, в който няма да кара сърцето му да трепти. Болката да се стопи и на нейно място да се появи бездна. Безлунна, поглъщаща сетивата химера. Чу шум близо до вратата и нечии нокти задраскаха по дървесината. Той се надигна бавно от леглото и открехна, за да влезе рошаво четириного. Погледите им се срещнаха. След минута и двамата бяха в хоризонтално положение. Без думи, без жестове и правила. И тишината прегърна страданието им. 25.09.21
6 задачи през които избраните трябва да ...
Разсекретяваме тайната на по – малкия си...
Изразявайте се открито пред тези ,който ...
Разсекретяваме тайната на по – малкия си...
Изразявайте се открито пред тези ,който ...